Eлемаг - войнът на хан Тервел
Елемаг – войнът на хан Тервел
Граничната кула, дълбокият ров
зад теб е аула – за мъст си готов.
Зад тебе в редици – планински чада,
все предани, смели мизийски сърца.
Сурови войници, калени във бран,
пръхти неспокойно жребецът ти вран.
Жестока и страшна е тая война,
в която загуби и брат, и баща.
Пред другия избор – пръстта да ореш,
от камъни бели да вдигнеш градеж.
Сред лютата битка, сред дивата сеч,
съдбата превърна сърпа ти в меч.
Шлемът притягаш над погледа сух,
на вопли за милост отдавна си глух.
Обхождаш със взора ромейския стан -
безбройни пълчища, прииждаща сган.
Подлец и коварен е техният бог,
принасят му дарове – злато в залог.
Безумци нещастни - пред кръст от дърво,
смирени, угодно, те свеждат чело.
Кълна се във Тангра – дори да умра,
Ювиги мой хане, аз тук ще ги спра!
19.09.2007
