11.09.2019 г., 10:19

Еманципирано

1.2K 2 11

Седях самотен в бара

на тоник с бучка лед,

когато сред разгара

на Моя следобéд

 

поисках малък бонус

от есенния ден –

Напитка с летен тонус

на масата пред мен.

 

Поръчах си мартини,

с лимонче и вода,

с две лъскави маслини

и с плуващи листа!

 

Приветствах питието,

опитах го с език...

Две кифли в сепарето

ме зяпнаха за миг.

 

И тъкмо да си пратя

флуидите към тях,

до входа, на вратата,

познайте кой видях:

 

Съседката от блока,

от шестия етаж –

Брюнетка синеока

с естествен макиаж.

 

Отдавна я харесвах,

но някак нелогично

до мене я намествах

изцяло платонично.

 

А тя ми се усмихна,

красиво в този ден!

Поръча си мастика

и седна редом с мен.

 

Погледна ме в очите,

премери ми носа,

намести си гърдите

под черната коса.

 

Щом узото пристигна

му сложи много лед.

Рутинно го надигна

и каза ми: – Напред!

 

Не можех да откажа

наздравиците с нея,

и сякаш да докажа,

че мога... да живея,

 

за втори път поръчах

мартини и вода,

и бързо, смело, сръчно

кръвта у мен завря!

 

А стройната съседка

гаврътна бързо три –

Нахакана брюнетка,

с наместени гърди...

 

Но сухото мартини

бе с "доста" алкохол,

след четири маслини

си вкарах автогол:

 

Напитката ме хвана,

прихнах да се смея...

Разрових стара рана

и почнах да жалея!

 

Как Мойта мила дама

чу моето тегло,

загрижена и пряма

предложи ми легло!

 

Без никакви дебати:

У нас... или у вас...

тя бюста си заклати,

и ловко в този час

 

понесе ме на рамо,

с подгънати крака –

Бях кьор-кютук пиян,

с отрязана глава...

...

 

Събудих се послушен

на някакъв диван,

напълно гол и сгушен

под старичък юрган.

 

Замислих се логично

над мойто – дежавю –

Защо съм гол, самичък,

на "Шесто авеню"?

 

Почнах да навързвам

нещата в Моя ден,

но отговорът бързо

яви се сам пред мен:

 

Чаровната съседка

със палави гърди,

красивата брюнетка

със сините очи,

 

изникна зад дивана,

със кофа и парцал,

и гневна – не засмяна,

наказа ме без жал:

 

–Я спирай да си мислиш

за бялото мартини,

и ставай да почистиш

"красивите" маслини!

 

–Че аз съм ти Спасител,

пазач дори в ръжта,

твой Ангел изтрезвител

и бъдеща жена...

 

Замислих се обидно

над тази равносметка,

но вече сто години

с чаровната съседка

 

не пия грам мартини

из цъфналата ръж –

Със двете нейни дини

аз в нощите съм мъж!

 

Но денем съм на нокти –

трупам трудов стаж.

По цял ден чистя, готвя

на шестия... етаж!

 

 

 

Провокирано... и вдъхновено

от стихотворението на Иржи 

"Боже, опази мъжете"!

 

 

Юри 
Йовев

Септември 2019 г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Балагодаря ти, Иржи! Никак, ама никак не са скромни твоите стихотворения. Те са чудесни и радват страшно много хора от сайта! 😋 Поздрави! 😋
  • Колко е права поговорката "Не оставяй днишната работа за утре..."Прочела съм го,оставила съм да коментирам утре и е потънало в калабалъка!...Благодаря за удоволствието,Юри,за това,че дори от мен си почерпил вдъхновение....Скромни са моите стихове, а твоите са превъзходни!Страхотна муза имаш! Несравнима!Трябва да прегледам да не съм пропуснала и друг шедьовър!
  • За добро или за лошо, тази съдба не е моята.😋😋😋 Още веднъж ти благодаря, Елка!
  • Каква съдба, Юри! Все такива случки има при теб! Поздравления, добре се посмях!
  • Благодаря ти, Руми! Отново страшно много ме зарадва! Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...