11.09.2019 г., 10:19

Еманципирано

1.2K 2 11

Седях самотен в бара

на тоник с бучка лед,

когато сред разгара

на Моя следобéд

 

поисках малък бонус

от есенния ден –

Напитка с летен тонус

на масата пред мен.

 

Поръчах си мартини,

с лимонче и вода,

с две лъскави маслини

и с плуващи листа!

 

Приветствах питието,

опитах го с език...

Две кифли в сепарето

ме зяпнаха за миг.

 

И тъкмо да си пратя

флуидите към тях,

до входа, на вратата,

познайте кой видях:

 

Съседката от блока,

от шестия етаж –

Брюнетка синеока

с естествен макиаж.

 

Отдавна я харесвах,

но някак нелогично

до мене я намествах

изцяло платонично.

 

А тя ми се усмихна,

красиво в този ден!

Поръча си мастика

и седна редом с мен.

 

Погледна ме в очите,

премери ми носа,

намести си гърдите

под черната коса.

 

Щом узото пристигна

му сложи много лед.

Рутинно го надигна

и каза ми: – Напред!

 

Не можех да откажа

наздравиците с нея,

и сякаш да докажа,

че мога... да живея,

 

за втори път поръчах

мартини и вода,

и бързо, смело, сръчно

кръвта у мен завря!

 

А стройната съседка

гаврътна бързо три –

Нахакана брюнетка,

с наместени гърди...

 

Но сухото мартини

бе с "доста" алкохол,

след четири маслини

си вкарах автогол:

 

Напитката ме хвана,

прихнах да се смея...

Разрових стара рана

и почнах да жалея!

 

Как Мойта мила дама

чу моето тегло,

загрижена и пряма

предложи ми легло!

 

Без никакви дебати:

У нас... или у вас...

тя бюста си заклати,

и ловко в този час

 

понесе ме на рамо,

с подгънати крака –

Бях кьор-кютук пиян,

с отрязана глава...

...

 

Събудих се послушен

на някакъв диван,

напълно гол и сгушен

под старичък юрган.

 

Замислих се логично

над мойто – дежавю –

Защо съм гол, самичък,

на "Шесто авеню"?

 

Почнах да навързвам

нещата в Моя ден,

но отговорът бързо

яви се сам пред мен:

 

Чаровната съседка

със палави гърди,

красивата брюнетка

със сините очи,

 

изникна зад дивана,

със кофа и парцал,

и гневна – не засмяна,

наказа ме без жал:

 

–Я спирай да си мислиш

за бялото мартини,

и ставай да почистиш

"красивите" маслини!

 

–Че аз съм ти Спасител,

пазач дори в ръжта,

твой Ангел изтрезвител

и бъдеща жена...

 

Замислих се обидно

над тази равносметка,

но вече сто години

с чаровната съседка

 

не пия грам мартини

из цъфналата ръж –

Със двете нейни дини

аз в нощите съм мъж!

 

Но денем съм на нокти –

трупам трудов стаж.

По цял ден чистя, готвя

на шестия... етаж!

 

 

 

Провокирано... и вдъхновено

от стихотворението на Иржи 

"Боже, опази мъжете"!

 

 

Юри 
Йовев

Септември 2019 г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Балагодаря ти, Иржи! Никак, ама никак не са скромни твоите стихотворения. Те са чудесни и радват страшно много хора от сайта! 😋 Поздрави! 😋
  • Колко е права поговорката "Не оставяй днишната работа за утре..."Прочела съм го,оставила съм да коментирам утре и е потънало в калабалъка!...Благодаря за удоволствието,Юри,за това,че дори от мен си почерпил вдъхновение....Скромни са моите стихове, а твоите са превъзходни!Страхотна муза имаш! Несравнима!Трябва да прегледам да не съм пропуснала и друг шедьовър!
  • За добро или за лошо, тази съдба не е моята.😋😋😋 Още веднъж ти благодаря, Елка!
  • Каква съдба, Юри! Все такива случки има при теб! Поздравления, добре се посмях!
  • Благодаря ти, Руми! Отново страшно много ме зарадва! Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...