11 сент. 2019 г., 10:19

Еманципирано 

  Поэзия » Юмористическая
942 2 11

Седях самотен в бара

на тоник с бучка лед,

когато сред разгара

на Моя следобéд

 

поисках малък бонус

от есенния ден –

Напитка с летен тонус

на масата пред мен.

 

Поръчах си мартини,

с лимонче и вода,

с две лъскави маслини

и с плуващи листа!

 

Приветствах питието,

опитах го с език...

Две кифли в сепарето

ме зяпнаха за миг.

 

И тъкмо да си пратя

флуидите към тях,

до входа, на вратата,

познайте кой видях:

 

Съседката от блока,

от шестия етаж –

Брюнетка синеока

с естествен макиаж.

 

Отдавна я харесвах,

но някак нелогично

до мене я намествах

изцяло платонично.

 

А тя ми се усмихна,

красиво в този ден!

Поръча си мастика

и седна редом с мен.

 

Погледна ме в очите,

премери ми носа,

намести си гърдите

под черната коса.

 

Щом узото пристигна

му сложи много лед.

Рутинно го надигна

и каза ми: – Напред!

 

Не можех да откажа

наздравиците с нея,

и сякаш да докажа,

че мога... да живея,

 

за втори път поръчах

мартини и вода,

и бързо, смело, сръчно

кръвта у мен завря!

 

А стройната съседка

гаврътна бързо три –

Нахакана брюнетка,

с наместени гърди...

 

Но сухото мартини

бе с "доста" алкохол,

след четири маслини

си вкарах автогол:

 

Напитката ме хвана,

прихнах да се смея...

Разрових стара рана

и почнах да жалея!

 

Как Мойта мила дама

чу моето тегло,

загрижена и пряма

предложи ми легло!

 

Без никакви дебати:

У нас... или у вас...

тя бюста си заклати,

и ловко в този час

 

понесе ме на рамо,

с подгънати крака –

Бях кьор-кютук пиян,

с отрязана глава...

...

 

Събудих се послушен

на някакъв диван,

напълно гол и сгушен

под старичък юрган.

 

Замислих се логично

над мойто – дежавю –

Защо съм гол, самичък,

на "Шесто авеню"?

 

Почнах да навързвам

нещата в Моя ден,

но отговорът бързо

яви се сам пред мен:

 

Чаровната съседка

със палави гърди,

красивата брюнетка

със сините очи,

 

изникна зад дивана,

със кофа и парцал,

и гневна – не засмяна,

наказа ме без жал:

 

–Я спирай да си мислиш

за бялото мартини,

и ставай да почистиш

"красивите" маслини!

 

–Че аз съм ти Спасител,

пазач дори в ръжта,

твой Ангел изтрезвител

и бъдеща жена...

 

Замислих се обидно

над тази равносметка,

но вече сто години

с чаровната съседка

 

не пия грам мартини

из цъфналата ръж –

Със двете нейни дини

аз в нощите съм мъж!

 

Но денем съм на нокти –

трупам трудов стаж.

По цял ден чистя, готвя

на шестия... етаж!

 

 

 

Провокирано... и вдъхновено

от стихотворението на Иржи 

"Боже, опази мъжете"!

 

 

Юри 
Йовев

Септември 2019 г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Балагодаря ти, Иржи! Никак, ама никак не са скромни твоите стихотворения. Те са чудесни и радват страшно много хора от сайта! 😋 Поздрави! 😋
  • Колко е права поговорката "Не оставяй днишната работа за утре..."Прочела съм го,оставила съм да коментирам утре и е потънало в калабалъка!...Благодаря за удоволствието,Юри,за това,че дори от мен си почерпил вдъхновение....Скромни са моите стихове, а твоите са превъзходни!Страхотна муза имаш! Несравнима!Трябва да прегледам да не съм пропуснала и друг шедьовър!
  • За добро или за лошо, тази съдба не е моята.😋😋😋 Още веднъж ти благодаря, Елка!
  • Каква съдба, Юри! Все такива случки има при теб! Поздравления, добре се посмях!
  • Благодаря ти, Руми! Отново страшно много ме зарадва! Поздрави!
  • Юри, вие двамата с Иржи ще ме "уморите" от смях!!! Чета, смея се, смея се, чета.... Чувството ти за хумор е невероятно! Аплодисменти!
  • Георги, Светулке, Дарина, Мариана, Блу, Краси, Мариела и Гавраил, Благодаря ви! Силният пол се крие зад по-силния алкохол! Поздрави!😋😋😋
  • Понякога съдбата се крие в чаша мартини!
  • Развесели ме. Благодаря!
  • Много добър отпор си дал Отлично рапираш
  • Достоен тандем! Поздравления!😜
Предложения
: ??:??