Ембрионално завръщане
Ембрионално завръщане
Заспивам в поза ембрион
и в миналото се завръщам,
по кривите пътеки към дома
назад вървя - напред не се обръщам.
Назад към детското във мен,
към оцелелите надежди,
към всеки безметежен ден,
целунат от светулки по лицето.
Към бялата, усмихната луна,
живееща в небесна ясла,
при мъдрата вълшебница – нощта,
която като мене не порасна.
Прегазвам през високите треви
на детството си омагьосано,
подрънкват в джоба ми мечти,
монети, песъчинки и въпроси.
Натам ме тегли всяка нощ
една далечност носталгична,
събрала, като в звезден кош,
жарта на времена предишни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
