6.11.2011 г., 21:59 ч.

Ембрионално завръщане 

  Поезия » Друга
913 0 2

Ембрионално завръщане

 

Заспивам в поза ембрион

и в миналото се завръщам,

по кривите пътеки към дома

назад вървя - напред не се обръщам.

Назад към детското във мен,

към оцелелите надежди,

към всеки безметежен ден,

целунат от светулки по лицето.

Към бялата, усмихната луна,

живееща в небесна ясла,

при мъдрата вълшебница – нощта,

която като мене не порасна.

Прегазвам през високите треви

на детството си омагьосано,

подрънкват в джоба ми мечти,

монети, песъчинки и въпроси.

 

Натам ме тегли всяка нощ

една далечност носталгична,

събрала, като в звезден кош,

жарта на времена  предишни.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каза ми достатъчно! Искрено благодаря!
  • Като вълшебство е ..и като пречистване!!!
    Докосна детското в душата!
    поздравления!
Предложения
: ??:??