Methos (Теодор Илиев)
30 16
17.08.2007 г., 10:29 ч.

Еми! 

  Поезия
773 0 3
Самотен седя аз сега в нощта,
съжалявайки се, измъчвайки се,
заради грешките си,
които аз направих към теб!

Мисля, че изгубих и теб,
мое скъпо сърце,
наранено за сетен път!

Аз вече не мога да обикна друга,
ти остави своя отпечатък,
върху прашното ми сърчице!

Ти си плод в райската градина,
красив и забранен да се къса!
Пазен от Боговете на любовта,
покровителстван от Афродита
и даран с неземната красота на нимфа! 

Затова аз седя сам в нощта,
в мрачната прегръдка на късния час,
която ме задушава със самотата си!

Под нея аз заспивам с мисълта за теб!

© Теодор Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??