Еми!
Самотен седя аз сега в нощта,
съжалявайки се, измъчвайки се,
заради грешките си,
които аз направих към теб!
Мисля, че изгубих и теб,
мое скъпо сърце,
наранено за сетен път!
Аз вече не мога да обикна друга,
ти остави своя отпечатък,
върху прашното ми сърчице!
Ти си плод в райската градина,
красив и забранен да се къса!
Пазен от Боговете на любовта,
покровителстван от Афродита
и даран с неземната красота на нимфа!
Затова аз седя сам в нощта,
в мрачната прегръдка на късния час,
която ме задушава със самотата си!
Под нея аз заспивам с мисълта за теб!
съжалявайки се, измъчвайки се,
заради грешките си,
които аз направих към теб!
Мисля, че изгубих и теб,
мое скъпо сърце,
наранено за сетен път!
Аз вече не мога да обикна друга,
ти остави своя отпечатък,
върху прашното ми сърчице!
Ти си плод в райската градина,
красив и забранен да се къса!
Пазен от Боговете на любовта,
покровителстван от Афродита
и даран с неземната красота на нимфа!
Затова аз седя сам в нощта,
в мрачната прегръдка на късния час,
която ме задушава със самотата си!
Под нея аз заспивам с мисълта за теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Илиев Всички права запазени
