Methos (Теодор Илиев)
30 16
17 ago 2007, 10:29

Еми! 

  Poesía
785 0 3
Самотен седя аз сега в нощта,
съжалявайки се, измъчвайки се,
заради грешките си,
които аз направих към теб!

Мисля, че изгубих и теб,
мое скъпо сърце,
наранено за сетен път!

Аз вече не мога да обикна друга,
ти остави своя отпечатък,
върху прашното ми сърчице!

Ти си плод в райската градина,
красив и забранен да се къса!
Пазен от Боговете на любовта,
покровителстван от Афродита
и даран с неземната красота на нимфа! 

Затова аз седя сам в нощта,
в мрачната прегръдка на късния час,
която ме задушава със самотата си!

Под нея аз заспивам с мисълта за теб!

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??