yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
26.04.2009 г., 15:56 ч.

Емигрант 

  Поезия
782 0 18

 

Колко много надежда

в крилете на птица,

натежали от капчици дъжд,

и очакване за гласа на щурец,

тихо свирещ в тучни треви.

Този мирис на трепетлика,

посребрена от чиста роса,

как събужда сили във тялото

и отвежда към родна земя.

Как се вие в простора небесен,

как от нейната песен трепти

и разтваря се въздухът нежно

в полета си към ланшно гнездо.

Само вятърът тихо подхваща

и разнася надлъж и на шир

тихи звуци - с най-тъжното ехо

за гнезда и на север, и на юг.

С мост ги свързва - невидим,

но толкова здрав във сърцето,

очертал във душата на птица

полет вечен напред и назад.

Всяко нейно гнездо е изстрадано,

всеки полет е вопъл и ад.

 

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почувствах силна емоция и много харесах!Поздравления!
  • Хубаво, силно, изстрадано!
    Поздрави Весела!
  • разплаква този стих, мила Веси...болка е.
  • "Всяко нейно гнездо е изстрадано,
    всеки полет е вопъл и ад"
    Най-хубавите стихове са преживените... Поздравления

  • Без коментар! Поздравления!!!
  • Благодаря ви! Това стихотворение е писано през 1987 г. и е посветено на един мой съученик и приятел, чийто живот и до днес е разкъсан от завръщания между България и Канада.
    Хубава вечер ви желая!
  • Поздрав за проникновения стих!
  • Силно.
    И сякаш е лично преживяно.
    Поздрави!
  • Явно и хората са като птиците. Мигрират, за да оцелеят. За това се иска много сила и мъничко лудост.
  • Елегичен, докосващ сърцето стих!
    ПОЗДРАВИ!

  • Всеки има свой полет, Веси... Някои избират трудния, далечния. Гнездото винаги остава обаче, поне в сърцето.
  • С мост ги свързва - невидим,

    но толкова здрав във сърцето,
  • Всяко нейно гнездо е изстрадано,

    всеки полет е вопъл и ад.

    !!!
    п.п. Тук ме хвана неподготвена...
  • Гурбет-раздяла - с мъката среща...
    Очите нови неща виждат.Сърцето стари места сънува.
    Живот е.Живее се...
  • носталгията е тежка болка....
    не е за всички, Веси....!
    мене ме пребори.....
  • Тук ще помълча...
  • Стихът ти е пропит от осталгия и тъга!
    Докосва!
    Поздрави, Веси!
  • Всеки носи този невидим мост в сърцето си.Където и да се намира, моста никога не се руши.Винаги се завръщаме по него към началото си.
    Прегръдки Веси за хубавия стих!
Предложения
: ??:??