ЕМОЦИЯ
Нужна е, понякога възбужда
(а на мен не ми е никак чужда) -
светлата луна да те огрее,
та сърце в гърди да пощурее.
Нощното море да те докосне,
да те понамокри чак до кости...
Ти като дете да се засмееш,
да вървиш по пътя и да пееш...
Лунната пътека да оглежда
само теб и твоята надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация