Емпатия
Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо.
Сълзата от окото те опари.
Невинноспящо кротко същество
все още не сънувало кошмари.
Но после се събуди и съзря
безкрайната ми мъка многомерна.
Докосна се до бузата ми - спря
на косъм от лицето. Ефимерно.
И се размърка, за да ме спасиш
от болката във моя свят химерен.
Погалих те - мой котешки фетиш,
Емпатия, попила безнадеждното!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
