10.11.2022 г., 23:18 ч.
Емпатия
Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо.
Сълзата от окото те опари.
Невинноспящо кротко същество
все още не сънувало кошмари.
Но после се събуди и съзря
безкрайната ми мъка многомерна.
Докосна се до бузата ми - спря
на косъм от лицето. Ефимерно.
И се размърка, за да ме спасиш
от болката във моя свят химерен.
Погалих те - мой котешки фетиш,
Емпатия, попила безнадеждното!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Моят котарак беше най-нежното и любвеобилно същество! Прекрасен стих!
-
Прекрасен стих, Младен! Обичам и котките и кучетата, нашето куче, което
почина в деня ,когато почина и съпруга ми, беше като котка, надушваше болката му и лягаше там. Върна ме малко назад във времето. Поздравявам те! -
Помислих си за Клеопатра...
-
"И се размърка, за да ме спасиш
от болката във моя свят химерен" - спасяват! Намират болното място и се сгушват там. Много мило! -
Красиво и истинско
-
Имам два принцеси, ангорки!
Прекрасни момичета, които даряват само обич! -
Имах сиамка,лягаше и се притискаше до мен, там където имах физическа болка.
Мафалда(така се казваше котката)като че ли интуитивно знаеше за страданието ми и го отнемаше неусетно!Беше жив "тайландски масаж"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да, те са нашите спасители и понякога поемат върху себе си най-лошите от неприятностите, които ни се изпращат за нашите недостатъци