10.11.2024 г., 9:49

Енергия

469 0 0

Енергията минава през какви ли не вариации
Правейки добро на някой хора, наранява нежно други
Чиста и нечиста, скачаща в различни интонации
Отговорна за всичко, приписва всичките заслуги.

За това, което става, за това което сме.
За всичко случило се и това, което следва да видим.
Ще стигнем ли далече, ако да - то докъде ?
Отговорът е във всички нас, но за неуките - невидим.

Изкривеното пространство, в което времето е спряло,
е създало веществото - то е дело на човека сякаш?
Тънка червена нишка дели и обединява живо и умряло.
От съдбата трудно ще избягаш, момента няма да дочакаш.

Може би цяла една вечност или може би никога няма
индивида да приеме живота и да започне да чувства.
Не вади нож другиму, защото ще те стигне брадва.
Видял съм, че за човек най-трудно от всичко е да съчувства.

Матрицата на живота, преоткрита в сомати-състояние,
е изложена скрито в криворазбраната ни цивилизация.
Почувствал живата вода, тоест намерил покаяние,
човекът създава енергия и я поднася чрез вибрация.

Къде се скитат душите ни, живеем ли истински?
Паралелно обречени, плахо ходим по ръба.
С милосърдие в отношенията или човешко-животински.
Ще се разплащаме накрая според раницата на гърба.

Плюс и минус, събрани в едно - не се разделят, защото
чиста енергия на високо равнище като очите си ги пази.
Праща сила и бодрост, обаче само на този - когото
се е научил да обича и отдавна забравил е да мрази.

Изкривеното пространство, в което времето тече
илюстрира енергията, но то не я създава.
Изградете становище, гадайте и знайте,
че само на духовно-чистите - тя истински се подчинява.

Без да знае човек, той всъщност влага труда си,
изпълнявайки мисията, зададена му някога.
От този, който предначертал е всичко във ума си.
И който помага на всеки нуждаещ се повече от всякога -

Когато истински поискаш, това - към което се стремиш,
ще го получиш обезателно, точно както се надяваш.
Но само ако го желаеш смирено и знаеш, че не гориш.
Ще успяваш, и на другите истинска любов ще подаряваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Хинкински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...