10.11.2024 г., 9:49

Енергия

464 0 0

Енергията минава през какви ли не вариации
Правейки добро на някой хора, наранява нежно други
Чиста и нечиста, скачаща в различни интонации
Отговорна за всичко, приписва всичките заслуги.

За това, което става, за това което сме.
За всичко случило се и това, което следва да видим.
Ще стигнем ли далече, ако да - то докъде ?
Отговорът е във всички нас, но за неуките - невидим.

Изкривеното пространство, в което времето е спряло,
е създало веществото - то е дело на човека сякаш?
Тънка червена нишка дели и обединява живо и умряло.
От съдбата трудно ще избягаш, момента няма да дочакаш.

Може би цяла една вечност или може би никога няма
индивида да приеме живота и да започне да чувства.
Не вади нож другиму, защото ще те стигне брадва.
Видял съм, че за човек най-трудно от всичко е да съчувства.

Матрицата на живота, преоткрита в сомати-състояние,
е изложена скрито в криворазбраната ни цивилизация.
Почувствал живата вода, тоест намерил покаяние,
човекът създава енергия и я поднася чрез вибрация.

Къде се скитат душите ни, живеем ли истински?
Паралелно обречени, плахо ходим по ръба.
С милосърдие в отношенията или човешко-животински.
Ще се разплащаме накрая според раницата на гърба.

Плюс и минус, събрани в едно - не се разделят, защото
чиста енергия на високо равнище като очите си ги пази.
Праща сила и бодрост, обаче само на този - когото
се е научил да обича и отдавна забравил е да мрази.

Изкривеното пространство, в което времето тече
илюстрира енергията, но то не я създава.
Изградете становище, гадайте и знайте,
че само на духовно-чистите - тя истински се подчинява.

Без да знае човек, той всъщност влага труда си,
изпълнявайки мисията, зададена му някога.
От този, който предначертал е всичко във ума си.
И който помага на всеки нуждаещ се повече от всякога -

Когато истински поискаш, това - към което се стремиш,
ще го получиш обезателно, точно както се надяваш.
Но само ако го желаеш смирено и знаеш, че не гориш.
Ще успяваш, и на другите истинска любов ще подаряваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Хинкински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....