Еньова китка за здраве
По тъмно съм станала днес.
Зора да посрещна в гората.
И хукнах сред уханния лес,
тананикайки песен позната.
Днес Еньо, приседнал, ще кърпи
кожуха си зимен в полята,
денят намаля ли, нощес,
ще дойде пак зима позната.
Със рокличка в синьо и кърпа
качих се по стръмни пътеки,
и ето я, китна полянка,
обсипана цялата в билки.
Със Еньова китка в ръката
посрещнах го слънцето горе,
а то по мене замята
лъчите си - струйки от злато.
До гръдтта си омайниче стиснала,
еньовче бяло и жълто, равнец,
смрадлика, жълтуга, звъника
и незнайната билка за половинка.
Глас нямам да пея, но птичките
запяха, замятаха звънки трели.
На Еньовден лековити са билките
за тяло и болни души.
И бързам към къщи засмяна.
Преливам от радост и много любов.
И за вас, приятели, ми остана
китчица здраве от мен с благослов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
