25.06.2012 г., 14:19 ч.

Еньовденско 

  Поезия
899 0 14

Еньовденско

(рондел)


С метлата си тя литва като пиле,
далеч от къщи, хора и коне,
полянка търсейки една поне,
де в мир да набере омайно биле.

Но боговете си билè решиле
един юнак да впечатли и не
    с метлата си.

Той името си казва, тя – "Василе,
недей да ми пълзиш на колене,
че да не пръсна нечие чене,
замахна ли, като овчар над шиле,
    с метлата си."

© Тошко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси. За мене самото написване беше голям кеф.
  • Все съм си я представяла като самодива, самовила, билЕкарка, но тук има елемент и от Вси Светии, което е много свежо...
  • Разбира се, че има конкретен повод -- той дори е в заглавието!
  • Да де, ама тук май има конкретен повод за написването на този стих - или греша - ли?)))
  • Сашо -- прочети го. И проучи въпроса за множественото число на деятелните причастия

    Валентина, Нелиса -- на мене винаги ми се получава, ама не винаги публиката го оценява
  • Любопитно ми беше да прочета. Диалектно, но с перфектни рими - все пак излязло е изпод твоето перо
  • Това трябва да го прочета на някоя лекция по диалектология.
  • Получило се е
  • Ех... разконспириран съм!
  • Ама ти тук умишлено си търсил омонимията биле - билè. Не по-малко интересна е пълната рима шиле - решиле.
  • Мерси! Всъщност го написах за около петнайсет минути, радвам се, че звучи изпипано

    В повечето български диалекти причастията завършват на -е в мн.ч. Включително и в западните говори.
  • Интересен ескперимент! Това "билè решиле" не харатерно за източния говор.
  • !
    Изпипано!
Предложения
: ??:??