25.06.2012 г., 14:19

Еньовденско

1.3K 0 14

Еньовденско

(рондел)


С метлата си тя литва като пиле,
далеч от къщи, хора и коне,
полянка търсейки една поне,
де в мир да набере омайно биле.

Но боговете си билè решиле
един юнак да впечатли и не
    с метлата си.

Той името си казва, тя – "Василе,
недей да ми пълзиш на колене,
че да не пръсна нечие чене,
замахна ли, като овчар над шиле,
    с метлата си."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси. За мене самото написване беше голям кеф.
  • Все съм си я представяла като самодива, самовила, билЕкарка, но тук има елемент и от Вси Светии, което е много свежо...
  • Разбира се, че има конкретен повод -- той дори е в заглавието!
  • Да де, ама тук май има конкретен повод за написването на този стих - или греша - ли?)))
  • Сашо -- прочети го. И проучи въпроса за множественото число на деятелните причастия

    Валентина, Нелиса -- на мене винаги ми се получава, ама не винаги публиката го оценява

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...