11.04.2018 г., 15:28  

Епитафия

578 0 0

 

Рози. Много рози и цветя.

Ковчег от тъмен, вносен абанос.

Приятели с помръкнали лица

надигат чаши за последен тост.

 

Лежа си аз и само наблюдавам

и хвърлям по едно око към тях.

Приятели, това ли заслужавам?

Да пиете без мен това е грях!

 

Попитайте и попа ще ви каже,

„мъртвецът тъй ще стане на вампир!

Сложете му бутилката, и даже

мезе сложете да почива в мир!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...