11.04.2018 г., 15:28  

Епитафия

581 0 0

 

Рози. Много рози и цветя.

Ковчег от тъмен, вносен абанос.

Приятели с помръкнали лица

надигат чаши за последен тост.

 

Лежа си аз и само наблюдавам

и хвърлям по едно око към тях.

Приятели, това ли заслужавам?

Да пиете без мен това е грях!

 

Попитайте и попа ще ви каже,

„мъртвецът тъй ще стане на вампир!

Сложете му бутилката, и даже

мезе сложете да почива в мир!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...