След мене ще остане само спомен,
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига..
Не ми е нужно повече-живях!
Творих и трудих се и хората обичах
Мен вече от смъртта не ме е страх!
© Росица Георгиева Всички права запазени