/от Мария за Андре Рию/

                                          Ще се стрелнат вихърни рисове

                                          над блатисти горички усойни.

                                                                       Андрей Бели

Червено-черно болеро през кръста.

Походката ми ситна е накъсана

и леко пружинираща.

В дъбравите ми тисови

с ухания опиващи

не бродят котки мъркащи,

а ветрогонни рисове,

ръмжащо хвъркащи.

И в мрачното Средновековие

на скръбните ми настроения,

разчупило докрай оковите

на делничните ми видения

и празничните своеволия,

в несбъднатите възнесения

прокрадва се Спасение.

И музиката Ви е Романтична жажда,

а всяка нота – е Възраждане.

7.04.2019