10 апр. 2019 г., 10:04

Епох/в/ално слово

389 0 0

                    /от Мария за Андре Рию/

 

                                          Ще се стрелнат вихърни рисове

                                          над блатисти горички усойни.

                                                                       Андрей Бели

 

Червено-черно болеро през кръста.

Походката ми ситна е накъсана

и леко пружинираща.

В дъбравите ми тисови

с ухания опиващи

не бродят котки мъркащи,

а ветрогонни рисове,

ръмжащо хвъркащи.

И в мрачното Средновековие

на скръбните ми настроения,

разчупило докрай оковите

на делничните ми видения

и празничните своеволия,

в несбъднатите възнесения

прокрадва се Спасение.

 

И музиката Ви е Романтична жажда,

а всяка нота е Възраждане.

 

 

7.04.2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...