10 апр. 2019 г., 10:04

Епох/в/ално слово

391 0 0

                    /от Мария за Андре Рию/

 

                                          Ще се стрелнат вихърни рисове

                                          над блатисти горички усойни.

                                                                       Андрей Бели

 

Червено-черно болеро през кръста.

Походката ми ситна е накъсана

и леко пружинираща.

В дъбравите ми тисови

с ухания опиващи

не бродят котки мъркащи,

а ветрогонни рисове,

ръмжащо хвъркащи.

И в мрачното Средновековие

на скръбните ми настроения,

разчупило докрай оковите

на делничните ми видения

и празничните своеволия,

в несбъднатите възнесения

прокрадва се Спасение.

 

И музиката Ви е Романтична жажда,

а всяка нота е Възраждане.

 

 

7.04.2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...