/от Мария за Андре Рию/
Ще се стрелнат вихърни рисове
над блатисти горички усойни.
Андрей Бели
Червено-черно болеро през кръста.
Походката ми ситна е накъсана
и леко пружинираща.
В дъбравите ми тисови
с ухания опиващи
не бродят котки мъркащи,
а ветрогонни рисове,
ръмжащо хвъркащи.
И в мрачното Средновековие
на скръбните ми настроения,
разчупило докрай оковите
на делничните ми видения
и празничните своеволия,
в несбъднатите възнесения
прокрадва се Спасение.
И музиката Ви е Романтична жажда,
а всяка нота – е Възраждане.
7.04.2019
© Мария Димитрова Все права защищены