28.05.2024 г., 13:58

Епохално

501 0 2

Настъпило е време епохално

на тренинг и сложни разчети...

навлезли неуверено, малко по малко,

във фазата... провиждащи и слепи.

 

Мерят се сили... авторитарно...

сочат ни полуистини, дрънкат лъжи,

страхливи и смели... до болка, банално,

воюват със себе си, а светът се руши.

 

Водолейска епоха, въздушна, нетрайна,

преобръща животи, отваря врати.

Екстравагантни прийоми, сила незнайна

води стадото към съдбовни води.

 

Светът ще се буди в паралелна реалност

и не на посоки утре ще се дели.

Ще кореспондира с всеки на ниво осъзнатост,

не по богатство, а по дух доразвит.

 

Разместват се пластове социални, душевни.

Отстояваме изпити под дамоклиев меч.

Доколко разпознахме истини древни

и как израснахме с човешката реч.

 

Епохата идва и влече без компромис

не само удобства, просперитет и блага.

Изпитания тежки, до сега непознати

не само за нас, но и за нашата планета-Земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...