1.10.2011 г., 11:51

еР

579 0 1

Буква еР я знам отдавна.

Разбрах, че е далеч от мен.

Днес научих, че е важна

и имала си собствен ген.

 

В името ми, знам, я няма.

Но с коя да я сменя?

От всички букви най-голяма,

тя лидер е на младостта.

 

Та тази буква е вълшебна.

Загубиш ли я, си безлик.

И, от където да погледнеш,

щом кажеш еР - трепти език.

 

Тя слага мъдрото начало

и пътя ни към старостта.

Какво ли тя не е видяла?

Не Хъ, а еР върти света.

 

Загубиш ли я - край със нея!

Назад е пътят заграден.

Тя нека все в комплект живее

и се изрича все еРген.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Майка ми казва, че едва на няколкомесечна възраст съм обичал да казвам "ррррррр..." и съм го правел с голяма страст.

    Леко и светло е стихотворението ти. Поздрав, адаш!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...