1 oct 2011, 11:51

еР

  Poesía
573 0 1

Буква еР я знам отдавна.

Разбрах, че е далеч от мен.

Днес научих, че е важна

и имала си собствен ген.

 

В името ми, знам, я няма.

Но с коя да я сменя?

От всички букви най-голяма,

тя лидер е на младостта.

 

Та тази буква е вълшебна.

Загубиш ли я, си безлик.

И, от където да погледнеш,

щом кажеш еР - трепти език.

 

Тя слага мъдрото начало

и пътя ни към старостта.

Какво ли тя не е видяла?

Не Хъ, а еР върти света.

 

Загубиш ли я - край със нея!

Назад е пътят заграден.

Тя нека все в комплект живее

и се изрича все еРген.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Майка ми казва, че едва на няколкомесечна възраст съм обичал да казвам "ррррррр..." и съм го правел с голяма страст.

    Леко и светло е стихотворението ти. Поздрав, адаш!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...