Гола пролетна зора,
пъпка на цвете,
а по нея роса.
Слънчев лъч,
чаровник гальовен,
цветето фиксира
с взора любовен.
Заигра по стеблото
в ритъм на блус.
От горе до долу
всичко опита на вкус.
Магьосник омаен
майстор на нежната ласка,
с подхода си таен,
извади на показ ярката краска.
Пъпката нежна
обляна в роса,
разцъфна копнежна,
с отдаденост,
дарява цвета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
