Гола пролетна зора,
пъпка на цвете,
а по нея роса.
Слънчев лъч,
чаровник гальовен,
цветето фиксира
с взора любовен.
Заигра по стеблото
в ритъм на блус.
От горе до долу
всичко опита на вкус.
Магьосник омаен
майстор на нежната ласка,
с подхода си таен,
извади на показ ярката краска.
Пъпката нежна
обляна в роса,
разцъфна копнежна,
с отдаденост,
дарява цвета.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
