6.01.2013 г., 0:54

Еретично

518 0 2

Не копнея, Боже, за нежната ти
прошка,
веч' гласа не чувам на свещените
китари
и кръвта не пия от изсъхналото
грозде,
но устните отново те проклинат пред
олтара.


Чедата твои, Боже, са немощни
скиталци,
не ме вини за еретичното
разбиране,
а разкъсвай още от плътта си
залци,
че вярата обрече до кокал да
изгние.





Жадувам, Боже, за духовната ми
гибел,
щом свещи не горят - нощем над
постелите,
в извора ти "вечен" не искам да
подгизвам
и до днес отричам молитвите в
неделите.



Тъй и храмът осквернявам аз
во веки,
даже мътни сълзи тайно да
отронвам,
нали оплитам, Боже, светлите
пътеки
и без път оставам и в сърцето си -
бездомник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...