Не копнея, Боже, за нежната ти
прошка,
веч' гласа не чувам на свещените
китари
и кръвта не пия от изсъхналото
грозде,
но устните отново те проклинат пред
олтара.
Чедата твои, Боже, са немощни
скиталци,
не ме вини за еретичното
разбиране,
а разкъсвай още от плътта си
залци,
че вярата обрече до кокал да
изгние.
Жадувам, Боже, за духовната ми
гибел,
щом свещи не горят - нощем над
постелите,
в извора ти "вечен" не искам да
подгизвам
и до днес отричам молитвите в
неделите.
Тъй и храмът осквернявам аз
во веки,
даже мътни сълзи тайно да
отронвам,
нали оплитам, Боже, светлите
пътеки
и без път оставам и в сърцето си -
бездомник.