6 ene 2013, 0:54

Еретично

  Poesía
523 0 2

Не копнея, Боже, за нежната ти
прошка,
веч' гласа не чувам на свещените
китари
и кръвта не пия от изсъхналото
грозде,
но устните отново те проклинат пред
олтара.


Чедата твои, Боже, са немощни
скиталци,
не ме вини за еретичното
разбиране,
а разкъсвай още от плътта си
залци,
че вярата обрече до кокал да
изгние.





Жадувам, Боже, за духовната ми
гибел,
щом свещи не горят - нощем над
постелите,
в извора ти "вечен" не искам да
подгизвам
и до днес отричам молитвите в
неделите.



Тъй и храмът осквернявам аз
во веки,
даже мътни сълзи тайно да
отронвам,
нали оплитам, Боже, светлите
пътеки
и без път оставам и в сърцето си -
бездомник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...