Говори ми за сърцето си -
как отмерва липсата моя,
как молиш небето си
да ти върне покоя.
Докосни ме отново -
там, където плаче нощта,
попиляна от изгрев сурово
и съблича я нежно денят.
Поискай ме, когато
съм несигурно заспала,
с дъха си подари ми лято -
нищо, че съм се предала.
После ме гали и усмихни ме,
разгадай ме пак,
наивност тиха поднеси ми
и нежност на хлапак.
В лудост ярка ме целувай,
както можеш само ти;
от слънцето ме поревнувай
и в топлината ми поспри.
Събуди ме, когато пожелаеш,
с ръце ми подскажи,
че всъщност да мечтаеш
е просто да вали.
После говори ми затова
как безумно си готов
на молитви без слова...
Говори ми за Любов.
© Искам Всички права запазени