27.11.2008 г., 8:22

Есен

748 1 0

Есен

 

Ето, есента дойде

и бурният й вятър понесе всичко,

любов и щастие, болка и сълзи -

всичко с листата сухи се смеси.

От щастие плача,

от любовта май ме боли.

Смесиха се нощи със дни -

нощи, озарени от лъчи,

денем мракът всичко във себе си скри.

Есенен вятър, есенен дъжд

и всичко красиво - опръскано в кал.

Даже съдбите, даже мечтите

този вятър някакси смеси.

Всичко черно е бяло,

всичко бяло - потънало в кал.

Есента май всичко обърка -

даже наш`те души, даже наш`те съдби.

Есента май всичко оплеска със кал

и нищо чисто не пощади.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...