Пристигаш бавно на талази
с четката си само шариш
в кафяво, жълто и червено
оставяш диря сред зелено.
Донасяш капките дъждовни
пристига и мъгла след тях
намяташ шарената черга
посипваш морните листа.
Набръчкваш пак небето бавно
отново носиш ти скръбта.
Капчука трака и не спира
разказва той за есента!
© Анелия Станева Всички права запазени