С букет изсъхнали листа,
стаени бури във косите,
мъгли и слънчеви петна,
пристъпва тихо Есента.
До нея като хрътки верни
крачат месеците
с мъжки имена:
Октомври,
Ноември и
Декември.
За всеки месец
носи дар,
от всеки месец
ще си вземе цвете.
И всеки ще си тръгне,
осъзнал,
че есента е
мистика и жар,
обречена с любов
на ветровете.
Каква е тя?
Красива фея,
облачна любима?!
Дали не е кошмар,
греховната лъжа
и част от бремето!?
Но всъщност,
в цялата си суета,
Есента
е златната пчела
на времето.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени