12.10.2021 г., 15:54

Есен

436 0 2

Зората се разля във златен цвят.

Небето се разтвори в нежност от коприна.

Октомврийска есен, пиршество от благодат,

цветност пищна сред слънчева магия.

 

Топли багри ширнати в дъги

от художник щедър леещи позлата.

Коктейл кипящ сбрал летните мечти,

дар-спомен, награда за душата.

 

От утре ще посрещнем всеки хлад...

С усмивка ще наденем и палтата.

Нов сезон наднича, свеж и още млад,

узряващ в погледи, разбудил ни сърцата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...