Oct 12, 2021, 3:54 PM

Есен

  Poetry
437 0 2

Зората се разля във златен цвят.

Небето се разтвори в нежност от коприна.

Октомврийска есен, пиршество от благодат,

цветност пищна сред слънчева магия.

 

Топли багри ширнати в дъги

от художник щедър леещи позлата.

Коктейл кипящ сбрал летните мечти,

дар-спомен, награда за душата.

 

От утре ще посрещнем всеки хлад...

С усмивка ще наденем и палтата.

Нов сезон наднича, свеж и още млад,

узряващ в погледи, разбудил ни сърцата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...