18.06.2006 г., 1:51 ч.
Есен
Под теб земятя е студена,
прегърната от хиляди листа.
С пълна гръд диша уморена,
с лятото сбогува се света.
И дъжд студен оплаква пак деня,
стене вятъра в свойта песен.
Заместила слънцето тежка мъгла.
Аз разбирам - настъпила е есен.
И в мен сърцето е студено.
Стене с вятъра и моята душа.
Притваря тя очи съвсем смирено.
Нека и аз в свойта есен да заспя.
прегърната от хиляди листа.
С пълна гръд диша уморена,
с лятото сбогува се света.
И дъжд студен оплаква пак деня,
стене вятъра в свойта песен.
Заместила слънцето тежка мъгла.
Аз разбирам - настъпила е есен.
И в мен сърцето е студено.
Стене с вятъра и моята душа.
Притваря тя очи съвсем смирено.
Нека и аз в свойта есен да заспя.
© Пепп Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно е..
-
Много хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
