Огледах се, не съм разбрала,
че тук дошла е есента,
разперила цветно одеяло
от шарени листа...
А в мене още лятото горещо
огнени мечти зове,
за летни и горещи срещи,
за едно безнадеждно море...
Огледах се - не съм видяла,
че плаче небето с горчиви сълзи,
с лятото още аз съм горяла,
а то, без да спира, навънка вали...
И есен е, тъжна и мрачна,
изстинала нежност сега
опитва да запали здрача
със своята малка ръка...
Огледах се - няма го лятото мое
и гази по спомена тъжна мечта...
Есен е! Отмина на нежност сезонът
и ронят се тъжни листа!
© Светла Всички права запазени