Есен е...
Свърши циганското лято –
есен е...
Вятър короните мята –
бесен е...
Украси по дърветата –
златни...
Танцуват по паветата –
знатни...
Препънати душите ни –
замират...
Прегърнати от дните ни –
напират...
Разтурени нелепости –
отвяни...
Суетните ни крепости –
припряни...
И старите ни истини –
отвред...
повеждат ни пречистени –
напред...
...
Свърши циганското лято –
зима е....
Обич пламъчета мята –
има я...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
Поздрави!
