27.09.2011 г., 14:32

Есен в парка

970 0 0

След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб
къде да поседнем.
Бавно вървяхме,
вслушани в близката
течаща река...
Под нашите стъпки
листопадът не дишаше,
по дърветата плачеха
празни гнезда...
Беше различен,
почти непознат,
паркът от снимките
в албума семеен -
сега беше пустош,
пълна с въпроси...
Тук някога, влюбени
тичахме боси,
в този парк някога
ние мечтахме
и в дивната пролет
с птиците пяхме...
В този същия парк
ли вървяхме сега?
Един лист пожълтял
се отрони с тъга,
за миг на лицето ти падна,
малък бисер от него си грабна
и потъна безмълвно в калта...
В този миг листопада
от залеза пурпурен лъч отрази,
паркът “Добър вечер“ ни каза
и поехме двама към дома,
а надвисналият облак
дори не ни изчака
да стигнем къщната врата
и дъжд започна да измива
есенната ни тъга...

Дейзи Патън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...