5.02.2020 г., 9:42 ч.

Есен, зима 

  Поезия
668 2 0

Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.


Счупен е фарът, не сочи надежда.
Дави се пристанът в бездната ледна.
Път предрешен, като възел на прежда –
есен орисана, зима последна.

© Cucurbita Maxima Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??