Есен, зима

5.02.2020 г., 9:42 ч.

Поезия

832 2 0

Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.

Счупен е фарът, не сочи надежда.
Дави се пристанът в бездната ледна.
Път предрешен, като възел на прежда –
есен орисана, зима последна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.