25.09.2006 г., 11:31 ч.

Есенен народ 

  Поезия
635 0 11
Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,

под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод,

отровен
от рекламната омая -
сладка е, затуй нехаеш

-пиеш жадно,
злобно псуваш,
ядно нещо си ломотиш,

безспир работиш,
вечно трудиш се и блъскаш

забравил корен, зов и род,
щом за вечеря има зоб,

като пеперуда
с тъмното си бъдеще
се сблъскваш,

единствен мой,
за смърт полегнал ли,
народ?

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??