Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,
под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод,
отровен
от рекламната омая -
сладка е, затуй нехаеш
-пиеш жадно,
злобно псуваш,
ядно нещо си ломотиш,
безспир работиш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация