Есенен народ
Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,
под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод,
отровен
от рекламната омая -
сладка е, затуй нехаеш
-пиеш жадно,
злобно псуваш,
ядно нещо си ломотиш,
безспир работиш,
вечно трудиш се и блъскаш
забравил корен, зов и род,
щом за вечеря има зоб,
като пеперуда
с тъмното си бъдеще
се сблъскваш,
единствен мой,
за смърт полегнал ли,
народ?
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,
под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод,
отровен
от рекламната омая -
сладка е, затуй нехаеш
-пиеш жадно,
злобно псуваш,
ядно нещо си ломотиш,
безспир работиш,
вечно трудиш се и блъскаш
забравил корен, зов и род,
щом за вечеря има зоб,
като пеперуда
с тъмното си бъдеще
се сблъскваш,
единствен мой,
за смърт полегнал ли,
народ?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
