Sep 25, 2006, 11:31 AM

Есенен народ 

  Poetry
605 0 11
Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,

под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод,

отровен
от рекламната омая -
сладка е, затуй нехаеш

-пиеш жадно,
злобно псуваш,
ядно нещо си ломотиш,

безспир работиш,
вечно трудиш се и блъскаш

забравил корен, зов и род,
щом за вечеря има зоб,

като пеперуда
с тъмното си бъдеще
се сблъскваш,

единствен мой,
за смърт полегнал ли,
народ?

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??