ЕСЕНЕН ШАНСОН ОТ АЗНАВУР
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур.
Доде край ней парижки въздух дишах,
потропвах си с прибраните нозе.
Сегиз-тогиз поглеждах си я скришом,
но – ни’ къф шанс, и ни’ кво елизе!
И душех аз парфюмчето ѝ леко
като болонка в стар Булонски лес.
И разговор подхванах отдалеко – ...