Есенен шансон от Азнавур
ЕСЕНЕН ШАНСОН ОТ АЗНАВУР
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур.
Доде край ней парижки въздух дишах,
потропвах си с прибраните нозе.
Сегиз-тогиз поглеждах си я скришом,
но – ни’ къф шанс, и ни’ кво елизе!
И душех аз парфюмчето ѝ леко
като болонка в стар Булонски лес.
И разговор подхванах отдалеко –
втрещих я с: – Как е временцето днес?
Със хватки от най-мъжките си свалки
в мен старчето за миг се престраши! –
но тя не смъкна тъпите слушалки
от своите прекрасни две уши.
И си отиде – хубава и млада,
дори ми каза: – Чао, mon amour!
И си поплаках тихо в листопада
с един красив шансон на Азнавур.
© Валери Станков All rights reserved.
Неподражаем!