Есенен шепот
Тъга има винаги в есента,
но ние с теб няма да тъжим.
Красиво ронят се златни листа,
сред тях сега ще повървим.
Ще те хвана с топлата си ръка,
в очите ти ще греят звезди.
Над нас ще плаче превита върба,
"Обичай" гората ще ни шепти.
Ще мълчим в очакване на луната,
песни в душата ще напират.
В есенния шепот на листата
стъпките в общи следи се сливат.
Ще усетим утре колко красива
може да е и бялата зима,
когато сърцата ни открият
във любовта тема любима.
но ние с теб няма да тъжим.
Красиво ронят се златни листа,
сред тях сега ще повървим.
Ще те хвана с топлата си ръка,
в очите ти ще греят звезди.
Над нас ще плаче превита върба,
"Обичай" гората ще ни шепти.
Ще мълчим в очакване на луната,
песни в душата ще напират.
В есенния шепот на листата
стъпките в общи следи се сливат.
Ще усетим утре колко красива
може да е и бялата зима,
когато сърцата ни открият
във любовта тема любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
