Есенен вятър
Октомври е.
Листопад и красота …
Настъпва есента.
Сред настръхнали дървета с крачка бавна се
разхождам аз и дочувам странен глас.
Сънен вятър минава покрай мен,
и тихичко започва да реди слова…
Есен красива, защо си ти тъга?
Защо оставяш студ и самота?
Защо донасяш бури и голота?
Вятърко,макар и слабо, дочух твоите
слова.
Но…
Нима не знаеш, че именно есента
ми донесе любовта и целувките
под дъжд вълшебен, ще галят
човешки сетива? А сред бурята се
стига към топлата камина,
където страст има за двамина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Василева Всички права запазени
