Шейсет мои есени - свитъци от светлина -
песните на една Есениада.
И аз, сврян между тях, доизгризващ ги
светоядец:
Есен - "токата" катурната
с най-острия мълниен лакът
Бумът есенен на Разгула,
охолствата на сетивата.
Есен - тиха репресия на красота -
красота меланхолна.
Хапка от нея спазъм е,
глътката е алкохолна.
Есен - разсейки, изпонапъстрили гибел
(с видимост интелигибѝлна)
Есен - SMS изречение: кратко, кротко, ясно, вярно.
Есен си - част по част, постъпателно
(а и сумарно)
Есен си (мъничкото ѝ преподобие), челобитие
на плод доземѝ.
Регрес на есенен псевдоним
до фолклорната анонимност.
Есен - промоция. Трамбованата си
непочистеност
сметищно разпродавай.
Преди тромбът ѝ да торпилира сърцето ти
в есенната саморазправа.
Есен - сизифовски свлачища, товаронепреносима
си болка.
Есенни самосвали в нозете ти
с педикюр морав "Пребити нокти".
Есен - семка: голота от самоотречения
в прерождествяваща почва.
С Есен заченато, най-зряло спокойствие
у мене се уталожва.
- Най-крехката преходност, Есен, задръж
върху плещите си -
още малко на себе си да се порадва.
Кой референт с "Отлагателно вето" за мен
пред форума есенен ще докладва?
Есен в писеца: изщракващото му самоизключване
- Есениадо, стоп!
Щом и Богът поезиен да си, Есента
не се трогва да ти предложи
пролетен епилог.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени