Есенин
ЕСЕНИН
I
Сребърнобледа прекрасна украса
и срамежливо-засмяна луна;
разумът от алкохола е втасал;
от алкохол... и от скръб по жена.
II
Свойта родина залюбил от рано,
любил я, както се люби жена,
любил я, колкото вино, разляно
в тиха, задрямала в нощ механа.
III
Имал си майка на село едничка,
тя го очаквала в студ и тъма;
той ѝ разказвал за себе си всичко
в своите тъжни, но нежни писма.
IV
Виждал и в клена, и в горския храст
тъжна и тежка човешка съдба;
влагал в словата си цялата страст,
за да опише едничка върба.
***
Отмина сребърната есен,
настана зима руска, зла,
поет велик виси обесен,
забулен в кървава мъгла!…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
