1 573 резултата
(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
  86  12 
Отричаме, но противно приказваме,
уж мълчим, а при възможност на драго
сърце рецитираме,
уж сме си верни, а като паднем няма
опора да ни изправи. ...
  23 
ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
  123 
Стоеше сам — със гръб към здрача,
в ръце държеше тишина.
Лицето му не молеше, не плачеше —
беше лице, а не душа.
А в мен — душата кърви без име, ...
  114 
Нека ежедневието бъде ад,
от този, в който душата ти гори.
Тогава ще разбереш какво всъщност
е чувството да изпитваш любов.
Да можеш да преглътнеш с вдигната глава ...
  76 
Лишени сме ний от щастие,
задето не си го търсим сами,
а другите обвиняваме
за нашето нещастие.
Лишени сме ний от любов, ...
  74 
Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
  70 
Как не те е срам
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита ...
  96 
Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...
  85 
Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
  88 
Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...
  261  20 
Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...
  104 
Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...
  131 
Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога, ...
  180 
10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
  232  19 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
  206 
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...
  176 
9. Ти беше райска градина
Българийо свята, Българийо мила,
самотна остана без Божа закрила,
дечицата твои далеч отлетяха,
невръстни напуснаха родната стряха. ...
  236  16 
Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...
  113 
С очи, блестящи изумруди
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни ...
  194 
Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...
  201 
Чуждоземен ятаган да вилнее - аз не давам!
Окови да ми тегнат, страх да ме снишава,
нито е мъдро, нито пък спасява - в такъв живот аз не вярвам!
Надигам аз глава, и железни вериги падат!
Посичам с огнено сърце госта неканен, ...
  136 
В мрака гъст на времена сурови,
сред вопли, куршуми и черни окови,
един глас екна — буен, свиреп,
раздирайки мрака с пламенен треп!
Гласът на огън, на бунт, на стихии, ...
  208 
Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...
  136 
Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите. ...
  179 
Българийо, земя свещена,
в теб е сила непреклонна,
планини, реки, полета,
и дух, що не знае поклона.
Не те давам, родна майко, ...
  227 
Somewhere the sea waves had found a quiet peace,
The tired wind had even forgotten its howl fierce,
The great sun even shone without its warm rays,
There he was waiting for the end of his glory days.
Staring ahead he reminisced about the Alps, Egypt, Moscow ...
  222 
Звездосводът блещука свенливо,
вечерта и нощта лежерно се сливат.
Уморено градът от студа заспива.
И блещукат самотни семафори.
Изтрополява късен трамвай. ...
  281  20 
на Левски
Дяконе, ако някой път
Бог те възкреси,
не идвай в този свят
на алчност, мекерета! ...
  196 
Колежке мила и добра,
Прекрасен ще е днес деня
Задето се присъедини
Ти към колектива ни.
Пристигна в офиса ни днес, ...
  189 
Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше ...
  278 
Колко трудно
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...
  263 
Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?
Злобата ти блика, като поток горчив, ...
  284 
В тишината на нощта, той зловещо мълчи.
С крачки бавни се приближава до целта.
Сенки страховити в мрака танцуват,
дори самият мрак се страхува от това.
Бродник самотен, зъл, със стъпки тежки, ...
  232 
Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада. ...
  218 
Сред калта и водата на тронната вада,
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир. ...
  237 
Ех, да можех да пиша
като онези големите автори,
да можех да одера емоциите си,
да ги просна върху листа с думи,
да се оголя до кокал, ...
  443 
С осанка прилична в предишни години,
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...
  394  10  17 
За първи път в живота ни е всичко-тези думи ще ни следват и до края в дните!
За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...
Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.
Първите игри ще помним, първите приятели-
първи сняг, първи танц, първата целувка сладка! ...
  541 
От истината се страхува всеки
и нищо често ,
че е гола и добра .
Възпявали са я безброй поети ,
в стремежа си за свобода . ...
  538 
Предложения
: ??:??