1 588 резултата
Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...
  61 
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
17.
Наивното покрито от измама
робува на неясност и заблуда.
Поредното пророчество на шута ...
  55 
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
13.
Завличаше ме не една химера
към пропасти дълбоки на лъжата.
Преследваше и неуспех душата, ...
  111 
Колчем те огорчат, не тъжи.
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...
  116 
Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...
  129 
Enfents
de la Patrie
или-или
enfents
de la parti. ...
  92 
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
9.
Вода мистична от недра извира,
пробива път през твърдите скали
и в процепи до днеска не били ...
  90 
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
5.
Аз, Странникът мечтая - образцов
да се издигне твоят чар над ада
и в битие, и в Рай, в два нови свята ...
  102 
Когато осмисля живота съвместен,
преминал сред грижи, тъги и терзания,
наместо задружен и с полъх божествен –
раздори, без прошка и без покаяния.
След болест – раздяла. Развръзка кармична. ...
  171  10  15 
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...
  89 
Свързаха я спомени — не онези, избелели като стари снимки, а тези, запечатани в сърцето ѝ като парченца топлина в буря. Малко, но ярки.
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...
  123 
Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите. ...
  171 
Любов, любов, мечта си ти,
с красиво, нежно, светло име,
тъга и горест ми прости,
от тежка болка ти спаси ме.
Даряваш всеки влюбен с плам, ...
  203  14 
Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...
  134 
По ръба на сенките,
само чадърът през тях прозира,
крие ни от капките,
и с тъмнината в едно ни слива.
Тайната на тишината, ...
  101 
Дом – квартира – гола стая,
ти, любов, сама с децата.
Как се свързват двата края –
от заплата до заплата?
Има приказка такава: ...
  186  10 
(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
  216  17 
Отричаме, но противно приказваме,
уж мълчим, а при възможност на драго
сърце рецитираме,
уж сме си верни, а като паднем няма
опора да ни изправи. ...
  94 
ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
  188 
Стоеше сам — със гръб към здрача,
в ръце държеше тишина.
Лицето му не молеше, не плачеше —
беше лице, а не душа.
А в мен — душата кърви без име, ...
  180 
Нека ежедневието бъде ад,
от този, в който душата ти гори.
Тогава ще разбереш какво всъщност
е чувството да изпитваш любов.
Да можеш да преглътнеш с вдигната глава ...
  123 
Лишени сме ний от щастие,
задето не си го търсим сами,
а другите обвиняваме
за нашето нещастие.
Лишени сме ний от любов, ...
  107 
Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
  108 
Как не те е срам
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита ...
  151 
Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...
  135 
Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
  131 
Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...
  316  20 
Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...
  139 
Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...
  185 
Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога, ...
  262 
10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
  312  19 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
  268 
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...
  249 
9. Ти беше райска градина
Българийо свята, Българийо мила,
самотна остана без Божа закрила,
дечицата твои далеч отлетяха,
невръстни напуснаха родната стряха. ...
  304  16 
Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...
  166 
С очи, блестящи изумруди
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни ...
  264 
Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...
  279 
Чуждоземен ятаган да вилнее - аз не давам!
Окови да ми тегнат, страх да ме снишава,
нито е мъдро, нито пък спасява - в такъв живот аз не вярвам!
Надигам аз глава, и железни вериги падат!
Посичам с огнено сърце госта неканен, ...
  180 
В мрака гъст на времена сурови,
сред вопли, куршуми и черни окови,
един глас екна — буен, свиреп,
раздирайки мрака с пламенен треп!
Гласът на огън, на бунт, на стихии, ...
  243 
Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...
  197 
Предложения
: ??:??