Есенна импресия
Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници
се прехласваше слънчев копнеж
и се вървеше блеснала зимница,
отразена във ледена пещ.
Пухкав сняг позатисна стоборите,
не че време му беше сега.
Леден вятър засвири в полето,
навяващ страх и тъга.
А душата ми, дрипава скитница,
се изплъзна от мен – полетя.
Не поисках да тръгна след нея,
нека щастлива остане си тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
