Есенна песен

Разправят, че е скучна есента,

Заспала под слани и тъжни чувства,

Че в нея е беззвучна песента

И невъзможно всякакво изкуство.

Изгубвала се с вятъра студен

Мечтата за красиво съвършенство.

Оставал бледократкият ù ден,

Забравен нейде в дългото си пленство.

И ти ще си съгласна, може би,

С такава недомислена нагласа:

Тя няма как да се употреби

И полза никаква не ни донася.

Но нека да оставим тоз мотив,

Изслушай ме сега и чак тогава

Ти с порив нов, навярно по-красив

Кажи, че есента не е такава!

Нима не забелязваш цвят и тон,

Преплетени във багри милиони;

С изящност на вълшебен камертон,

Как нежност от душата ù се рони.

Прелива се прекрасна светлина

В реалности, най-чудно съчетани.

Погледната от тази ù страна,

Разкрива тя пътеки немечтани.

Такава е за мене есента –

Една едва започната поема,

Затрупвана от купища листа

И с цвят на недостъпна хризантема.

27.11.87