Есенна песен
Есенна песен
Разправят, че е скучна есента,
Заспала под слани и тъжни чувства,
Че в нея е беззвучна песента
И невъзможно всякакво изкуство.
Изгубвала се с вятъра студен
Мечтата за красиво съвършенство.
Оставал бледократкият ù ден,
Забравен нейде в дългото си пленство.
И ти ще си съгласна, може би,
С такава недомислена нагласа:
Тя няма как да се употреби
И полза никаква не ни донася.
Но нека да оставим тоз мотив,
Изслушай ме сега и чак тогава
Ти с порив нов, навярно по-красив
Кажи, че есента не е такава!
Нима не забелязваш цвят и тон,
Преплетени във багри милиони;
С изящност на вълшебен камертон,
Как нежност от душата ù се рони.
Прелива се прекрасна светлина
В реалности, най-чудно съчетани.
Погледната от тази ù страна,
Разкрива тя пътеки немечтани.
Такава е за мене есента –
Една едва започната поема,
Затрупвана от купища листа
И с цвят на недостъпна хризантема.
27.11.87
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Всички права запазени
