линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
14.10.2018 г., 18:17 ч.

Есенна приказка 

  Поезия » За деца
1163 3 13

Слънчо блесна и засмя се.

Що да види, що да стори?

Посред пътя си поспря се,

с Облачко се заговори:

 

– Откога върти метлата,

Братко Облачко, видя ли,

баба Гана под асмата,

вижда ми се изморена?

 

– Шума сбира, ала тя ѝ бяга,

крие се като дете от нея.

Гони я и Пешо котаракът,

Вятърът насам-натам я вее.

 

– Поиграй си, друже Ветре,

по-далеч от баба Гана –

Слънчо на ветреца рече –

да мете душа ѝ не остана.

 

Остави ѝ малко време

в дворчето си да поседне.

С Есента да поприказва,

а и на котака - да подремне.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя златна есен »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??