Есенна приказка
Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата,
Братко Облачко, видя ли,
баба Гана под асмата,
вижда ми се изморена?
– Шума сбира, ала тя ѝ бяга,
крие се като дете от нея.
Гони я и Пешо котаракът,
Вятърът насам-натам я вее.
– Поиграй си, друже Ветре,
по-далеч от баба Гана –
Слънчо на ветреца рече –
да мете душа ѝ не остана.
Остави ѝ малко време
в дворчето си да поседне.
С Есента да поприказва,
а и на котака - да подремне.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви!
