Есенна усмивка
Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя
покриват черните ѝ рани.
С целувка от копринена тъга,
прегърнали я в топлите си длани.
Листенце малко като лодка
ефирно спуска се във хладните води.
Отнася мисълта им кротка
и плавно носи ги към летни дни.
Тогава златните сега листенца
в зелена свежест в клоните звънтяха.
И песента на сладкопойна птица,
оплиташе в сърцата топла стряха.
Един замислен пътник стъпва замечтан
в алеята покрита с есенни листа.
Под стъпките му хрупкав шум желан
повежда го към предстоящата мечта.
Във залеза на есенната песен
той летен лъч без много шум да занесе
на някой скитник, тъжен и самотен
от своя залък, обич да му поднесе.
Тогава ще се върне със зелена свежест
руменината по изстрадало от есени лице.
И летен полъх ще погали с нова прелест
ще заблести лъчиста като усмивка на дете.
Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
в прегръдката невидима на Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
