Елиза13
121 резултата
Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета ...
  34 
Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...
  47 
С тъга се взирам в детските очи,
съсухрени искрици мъжделеят.
Опарено сърцето ми мълчи,
а думите все повече бледнеят.
Смехът в очите и невинността – ...
  49 
Връхлитат дъждове и бури
над покрива на радостта.
Зъл вятър блъска да събори
стените на дома в нощта.
Сияещи от светлината ...
  23 
Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли. ...
  63 
„Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.“ (Йоан 6:68-69)
Без грам емоция,
лишена от помпозност,
в едничка дума – свобода,
презряла всяка традиционност ...
  53 
Нима не знаел е какво ще следва?
Нима е чакал ласкави слова?
Или приветствия, овации последвали?
Не! От далеч долавяше смъртта.
Нима не знаел е какво ще се изсипе? ...
  54 
Гласът Ти ме повика и дойдох.
Разчетох думите Ти във сърцето.
Започна съдбоносен диалог
между земята и небето.
Прониза Словото до края мисълта, ...
  62 
Нямам друго във своите длани,
тънко цветенце с крехки листа.
В сърцето ми дишат побрани
Моя Бог и безброй чудеса!
Всеки тежък момент или сблъсък ...
  59 
Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...
  84 
Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...
  75 
Колко сила и смелост са нужни
и към себе си колко любов,
неродено да падне в графата „ненужни“,
да се хвърли във коша заченат живот?!
Колко сила и смелост са нужни ...
  183  18 
Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...
  43 
Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи ...
  40 
Роди се с мисия, за да умреш,
умря заради нас, за да живеем.
Вестта е избор на сърцето и стремеж
надеждата във мрака да изгрее.
Роди се и завинаги скова смъртта, ...
  181 
Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...
  107 
Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш ...
  115 
О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...
  88 
На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.
  99 
– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...
  194 
Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...
  88 
Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...
  189 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  921 
Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...
  345 
Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...
  212 
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...
  298 
На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки
изгубил блясъка си под дъжда.
Градът във капките се вглежда ...
  207 
Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
  953 
Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...
  226 
Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...
  233 
Здравей татко,
колко хубаво е да те видя,
в тишината люлякова да ти благодаря.
Зад скрита в риза
умората намига, ...
  224 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  1142 
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
  272 
Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...
  240 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  1864  10 
Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...
  250 
Прекрасно е, рано сутрин да излезеш навън, да вдишаш чист въздух. Дробовете ти да се изпълнят с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка да докосне лицето ти. В този момент любимият да хване ръката ти и да преоткриете красотата на новия ден. А когато вече ...
  485 
Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска ...
  244 
Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда, ...
  295 
Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета ...
  369 
Предложения
: ??:??