2.09.2005 г., 12:04 ч.

Есенна закачка 

  Поезия
767 0 3
Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци
и редят буркан подир буркан.
А пък аз я карам на гевреци
и танцувам под дъжда без срам.
Другите примъкват щайги,
натежали с плодове.
Аз препускам тайно
нощем с белите коне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Предложения
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
  • Дядо Йоцо! Погледай тъдява! И за поздрав тояжка вдигни! Тази цъфнала наша държава в тези гърбави мар...
  • Небесно е. Красиво с дъх на бяло. И стъпките ми даже са прозрачни. Оглеждам се в деня си – огледало,...

Още произведения »