Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци
и редят буркан подир буркан.
А пък аз я карам на гевреци
и танцувам под дъжда без срам.
Другите примъкват щайги,
натежали с плодове.
Аз препускам тайно
нощем с белите коне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация